Вчера, беше ден, може и да бъркам в наименованието, ден на жертвите дадени от Украйна през Втората световна война. По БНР се споменаха, само жертвите дадени между 1941-1943год. За жертвите по времето на Сталин и Ленин, нито дума!
Възможно ли е в 21 век, в условията на демократични общества, да се премълчават тези страшни събития? От какво се страхуват журналистите? Това идиотска автоцензура ли е? Или инерционн задръстване! Никой няма да ви накаже. Отърсете се от ..........не знам от какво, това си е ваша работа!

Оригинал на английски / The original version in English
Превод от английски: Дж. Т. Александров

Buggery в България

През цялото си ранно развитие християнската църква е била под постоянните заплахи на религиозните учения на Мани, роден в Персия през 216 г. от н.е. Неговата система, днес наречена манихейство, твърди, че Злото е толкова силно, колкото и Доброто, в противоречие на християнското виждане, че добрият Господ е всесилен. Mанихейството привлякло огромен брой вярващи, без съмнение защото здравият разум подсказва, че Злото наистина е сила, която трябва да бъде вземана под внимание в реалния свят. През ранното Средновековие култове на тази религия се разпространили в Египет, Мала Азия, Византия, Северна Италия, Южна Франция, Балканите и България.

За нас от най-голямо значение е фактът, че много от манихейските групи разрешавали хомосексуалното сношение. Те не само толерирали хомосексуалността, но отивали и още по-далеч вярвайки, че тя превъзхожда хетеросексуалността поради това, че последната поробвала човечеството в цикъл на размножаване, приковаващ ни към земята и съответно към Злото. Ето защо те почитали в една или друга степен всяка неразмножителна сексуална практика, порицавана от християнската църква: мастурбация, мъжка и женска хомосексуалност, анален и орален секс между мъже и жени, както и групова секс-игра, непредназначена за създаване на потомство. Църквата неизбежно осъждала членове на тези култове, смятайки ги за хомосексуални и еретици, каквито те до голяма степен наистина били.

Въпреки това, неодобрението им все още е било свързано повече с църковната политика, отколкото с морал. По-голямата част от еретичните групи - албигойци, павликяни, патарени, богомили, катари и др. - са били до голяма степен пуритани в области, несвързани със секс, и са допадали не само на обикновените хора, но и на богатите граждани и благородничеството. Катарите (термин, означаващ "чистите") били открито подкрепяни във Франция от графовете на Тулуза, Фоа и Безие. Нещо повече, кралят и принцовете на Арагон заграбвали църковна собственост, възползвайки се от "религиозните" пълномощия на катарите. Не е изненадващо тогава, че църквата ги обявила за еретици и използвала обвинението в хомосексуалност като ефективно оръжие в кръстоносния си поход срещу тях. Всяка победа над ерес означавала конфискация на повече собственост в полза на църквата.

Когато манихейството навлязло във Франция чрез български емигранти през единадесети век, думата "bougre", означаваща "българин", се превърнала в синоним едновременно на "еретик" и "содомит". Тя е оцеляла в съвременния английски език като "bugger". Не е за пренебрегване и факта, че официалният термин на Инквизицията за ерес бил "heretical pravity", имащ до голяма степен същото значение като "поквара" и "сексуална поквара".

Рицарите тамплиери

Първото изрично обвинение в хомосексуалност срещу еретици е повдигнато през 1116 г. срещу хенриканците. От този момент нататък чуваме все по-често, че еретиците се сношават vir cum vir (мъж с мъж) и femina cum femina (жена със жена). През 1209 г. папа Инокентий III упълномощил преследванията срещу албигойците във Франция - политика, завършила с почти пълен геноцид навсякъде в южната част на страната. До времето, когато Инквизицията приключила това дело през седемнадесети век, няколко милиона еретици и хомосексуални били изгорени на клада. Но нека да спрем за момент и разгледаме първото добре организирано преследване - това срещу рицарите тамплиери.

Орденът е създаден през 1118 г. от Юг дьо Пен и осем френски рицари, последователи на Годфроа дьо Булон. Тяхната религиозна функция била охраната на Божи Гроб и на поклонниците, които го посещавали. Но поради постоянното смесване на култури в тази област, те бързо станали привърженици на голямата ерес и възприели сексуалните практики, толерирани в Изтока, включително хомосексуалността. В същото време те се сдобили с огромно богатство и собственост като търговци и банкери. До началото на четиринадесети век орденът наброявал 15 500 рицари и подходящ брой щитоносци и цивилни братя. Тяхно притежание били повече от 150 000 златни флорина и над 10 000 имения, плюс няколко крепости и храма във всеки по-главен европейски град (вкл. в Лондон, на мястото, днес заето от Крайбрежния храм).

С други думи, рицарите тамплиери са били почти толкова могъщи, колкото и Светата римска църква. Съзирайки заплаха в тяхно лице, папа Климент V убедил крал Филип Красиви през 1307 г. да издаде заповед за арест, обвинявайки рицарите тамплиери в содомия, ерес, общи омерзения и престъпни дела. Самият Филип бил хомосексуален, но щял да се сдобие с голямо богатство, поставяйки "еретиците" извън закона. На 13 октомври същата година, Жак дьо Моле, Великият Майстор на ордена, бил арестуван заедно със 140 рицари. Подложени на ужасни изтезания, те направили признания за ерес, содомия, човекоядство и множество други престъпления. Повече от 100 от тях били изгорени до смърт, а още 51 последвали съдбата им през 1311 г.

Орденът бил формално ликвидиран от папата през 1312 г., а на 18 март 1314 г. Жак дьо Моле и неговият приятел Ги Д"Оверн били изгорени на клада. Точно преди да умре, Моле проклел преследвачите си да се присъединят към него до края на годината пред "Божия съд". И двамата, папа Климент и крал Филип, съответно умрели преди края на годината. Преди това обаче, те напълно унищожили рицарите тамплиери.

В научните среди има съществено разминаване на мненията относно това дали рицарите тамплиери са били хомосексуални. Тук не е възможно да обобщя доказателствата в полза на която и да е страна в спора. Мога само да отбележа тенденцията в съвременната наука да се заключава, че те не са били човекоядци и т.н., но че наистина са били "еретици" според определението на църквата и че наистина са практикували хомосексуален секс. Тяхната посвещаваща церемония е добре документирана и звучи достоверно, независимо че е била извлечена чрез изтезания. По време на нея посвещаваният се събличал гол, целувал висшия духовник или водач по устата, ануса и пениса в знак на лоялност и бил въвличан в хомосексуален групов секс като символ на братство. Подобно на другите ереси, от теологична гледна точка рицарите тамплиери били против женитбата и създаването на поколение и учели, че еротичното напрежение се облекчавало по-добре с братята от ордена, отколкото с жени.

Огньове и снопове съчки

Такива идеи били непоносими за християнската църква (особено опасни, заради практикуваното от нея безбрачие) и широко разпространеното мнение (било то вярно или не), че тамплиерите били хомосексуални, засилило нейния дълбоко вкоренен още от преди това предразсъдък срещу хомосексуалните. Обвинението в хомосексуалност станало основно оръжие на кръстоносните гонения и Инквизицията. Както вече споменах, през 1209 г. папа Инокентий III започнал преследване на албигойците във Франция и те били масово избивани. Само в Безие почти 20 000 еретици загинали под меча. Няколко хиляди, които побегнали в търсене на подслон в църквата на Мария Магдалена, били избити след като кръстоносците първо се позабавлявали, избождайки им очите. В интервал от двадесет години милиони еретици били екзекутирани. Движението на катарите било заличено по подобен начин.

На този политически фон, на който ерес и хомосексуалност били приравнени до идентичност, великият църковен отец св. Тома Аквински (1225-74 г.) формулирал своята християнска сексуална етика: "здравият разум диктува, че назначената цел на половия акт е създаването на поколение". Той обявил, че сексът между хомосексуални е един от най-сериозните peccata contra natruram, т.е. "грехове против природата", което е все още официално становище на римокатолическата, православната и дори на протестантската църква.

(Някои коментатори вярват, че терминът "фагот", употребяван като синоним на "хомосексуален", произлиза от израза "снопове от съчки" или "фаготи", използвани за изгаряне на еретици. Еретиците били лесно отъждествявани със средствата, използвани за изгарянето им. Символични снопове от съчки били избродирвани на дрехите на онези, които отказвали да се отрекат: оттук и изразът в английския език "да изпържа фагот". Въпреки това, тази етимология вероятно не е коректна, защото "фагот" като жаргонен термин, означаващ "хомосексуален", се среща само в английския език, а в Англия хомосексуалните никога не са били изгаряни на клада, а бесени. Затова е трудно да се проследи откъде би могло да се е появило това метафорично значение. Най-вероятно терминът произлиза от френската и италианската дума "baggage", означаваща "разпусната жена", "проститутка".)

В продължение на близо век "еретичната поквара" включвала само култовете на манихейската ерес, но през 1320 г. папа Йоан XXII разрешил на инквизиторите на Каркасон и Тулуза да преследват и вещици. Докато манихейската ерес е била внесена от източните религии, вещерството се зародило в Западна Европа като останка от езически култ. Еретиците често произхождали от по-богатата част на средната класа в градските центрове, докато вещиците обикновено били от по-низшите класи в селски области, относително недокоснати от новопоявили се религии, били те християнски или еретически. Въпреки това, широко разпространеният вещерски култ бил препятствие за разширението на християнския свят и трябвало да бъде унищожен подобно на по-могъщите еретични групи преди това. Антрополигическата школа на Маргарет Мърей твърди, че преследванията на вещерството са били главно резултат на класова война или потушаване на вещерска култура от нова християнска култура. Много учени вярват, че е възможно вещерството да е съществувало като вид народна или езическа религия и че не е изцяло плод на истерично християнско въображение.

Целувката на срама

За нас е важно да отбележим, че вещиците, подобно на еретиците, в действителност или поне според общоразпространеното вярване, често са одобрявали всички форми на неразмножителен секс - донякъде защото не са имали предразсъдъци срещу никоя форма на еротично удоволствие, а и защото на създаването на многобройно потомство не се е гледало с добро око от селското население, което не е можело да си позволи повече гърла за хранене или по-нататъшно разделяне на ограничените земеделски области между наследници.

Хомосексуалността често е била важна отличителна черта на реалните или предполагаемите посвещаващи ритуали и на службата на причастие на вещиците, която днес погрешно наричаме "черна служба". Разполагаме с няколко добре документирани свидетелства, дадени доброволно, а не изтръгнати с мъчения, относно практикуването на обреда, понякога наричан osculum infame - т.е. "срамният" акт на целуване на ануса на "Дявола" или предводителя на събора на вещиците. Този ритуал е бил записан за първи път през 1303 г. според епископа на Ковънтри и може да се открие най-вече в документи от шестнадесети век, например: "le besa de derrier" ("целуна го по задника", 1563); "chacun de l"assemblee luy va baiser le derrier" ("всички събрали се ще му целунат задника", 1574); "the deuel . . . caused all the company to com and kis his ers" ("дяволът... накара всички от групата да дойдат и целунат неговия задник", 1590); "They kiss"d his Backside" ("Те целунаха неговите задни части", 1594); "he wold hold up his taill untill we wold kiss his arce" ("той вдигаше опашката си, докато ние целувахме неговия задник", 1662); "Satan offers his back-parts to be kissed of his vassal" ("Сатаната предлагаше задните си части да бъдат целунати от неговите васали", 1617); и понякога гениталиите си също както и задните си части: "que le Diable lui faisoit baiser son visage, puis le nombril, puis le membre viril, puis son derrier" ("Дяволът го накара да го целуне по лицето, след това по пъпа, по органа на мъжествеността му и накрая по задника", 1609). Днес презрителната фраза "целуни ми задника" ("kiss my arse") изразява акт на унижение, но в еретическите обреди това е било акт на смирение и васална вярност по същия начин, по който в една по-ранна ера ритуалната проституция е била акт на смирение и раболепие пред Кибела. Тази "целувка на срама" днес все още се среща в някои примитивни посвещаващи ритуали и даже при извращения с първокурсници (в западните колежи).

Всички от събора на вещиците целували задника на Дявола или водача, a понякога и неговия пенис, след което правели секс един с друг без оглед на пола. После идвал ред на черната служба, която според най-автентичните описания била просто пир на причастието - по-скоро сърдечен и приятелски, отколкото демоничен.

Oсновният ми аргумент не се състои в това, че християнската църква е имала оправдание за преследването на еретици и вещици, а че в известна степен е имала основание да вярва, че същите са одобрявали секса между хора от един и същ пол и са участвали в него. Днес, след много полемики и емоции, истината около преследването на вещици изглежда толкова неясна, че ние едва можем да повярваме в съществуването им. Поради същата причина считаме, че всички са били жени, докато всъщност много от тях са били мъже и мислим, че обредите, свързани с плодородието, са имали хетеросексуален характер, докато те на практика често са съдържали съществен хомосексуален елемент, например под формата на взаимна мастурбация във възхвала на половата зрялост и дори на плодовитостта. Хомосексуалността сред еретически и вещерски култове не е добре проучена дори и днес. Когато е необходимо, съвременните съставители дават само по няколко детайла от църковните процеси "като предупреждение към всички християни да не участват в тези мръсотии" и след това благоразумно забулват останалото - "и Господ забрани любопитство да накара някой да ги проучи".

В книгата "Монтайю, едно окситанско село през 1294-1324", базирана на документи от разследването на ерес в село в Югозападна Франция през периода 1319 - 1324 г. (днес съхранявани във Ватикана), Еманюел Льо Роа Ладюри, един от най-изтъкнатите френски историци, констатира, че хомосексуалността "съвсем не е била необичайна", а средновековните селяни са били доста "толерантни" по отношение на секса извън брака. Един от "лъжесвещениците" е хомосексуалният Арнолд от Верниол, който през 1323 г. признал за свои чести хомосексуални афери с ученици, някои от които дълготрайни връзки, и това, че си е намирал мъже в тоалетни и къпални. По време на процеса срещу него през 1324 г. той защитил хомосексуалните си наклонности, казвайки: "епископът би си напълнил шепите ако арестува всеки в Памие, който е заразен с това престъпление, защото там има повече от три хиляди човека".

Холокост

Преразглеждането на избиването на вещици из цяла Европа и изтезанията на Инквизицията би било почти безполезно. След като папа Инокентий VIII издал своя декрет "Summis desiderantes affectibus" на 5 декември 1484 г., предоставяйки на Инквизицията пълна власт да издирва и унищожава вещици, страховитата забележка, която четем в полетата на съдебните архиви, е винаги една и съща: "Conuicta et combusta" - "Признат за виновен и изгорен". Разказът може да бъде толкова ужасяващ, колкото и този от нацистките концентрационни лагери, а броят на жертвите - също толкова голям. Историята е разказвана много пъти, обръщайки ни внимание върху това как напълно и може би непоправимо християнската църква е опозорила себе си, как християните щедро са се разплатили за преследването на самите тях от римските императори векове по-рано.

Онова, което започва основно като проста политическа хитрост с цел отнемане на икономическата сила на рицарите тамплиери и на еретическите култове, накрая се превръща в мания, чийто размер е предизвикателство за силата на нашия разум. Няколко неща могат да бъдат обяснени с прости икономически термини. Например, жените-вещици са имали яростен противник в лицето на средновековните професионални медици, които са били техни икономически съперници в билкарството и бабуването. По-трудно е да се разбере това, което някои историци наричат "анална мания на Средните векове". В течение на почти половин хилядолетие християните в Западна Европа били обсебени от страх от всичко, свързано с анус. Лутер определил Дявола като гигантски анус, а в много изображения от това време виждаме Злото и Греха олицетворени чрез содомия, изпускане на газове и изхвърляне на изпражнения. Няма задоволително обяснение за тази анална фобия, въпреки че без съмнение тя има нещо общо с употребата на думата "задник" в смисъл на личност от авторитарен тип. Това, което знаем със сигурност е, че тази разновидност на хомофобията довела до опустошение на всичко "содомитско". За "правилно прилягане" на пениса на съпруга към вагината на съпругата е бил използван доста силен натиск – например под формата на клада и инструменти за изтезания. Това означава не само потискане на хомосексуалността, но и определени от пола разделение на труда и начин на обличане (вещиците често са били преследвани за травестизъм, за което конкретно "престъпление" умира Жана Д"Арк), както и стриктно контролирани семейни групи в противовес на мъжките братства на еретиците и женските събори на вещиците. С други думи, корените на хомофобията и сексизма станали дори по-дълбоки, отколкото в по-ранни периоди.

Арианството е христологически възглед, поддържан от последователите на Арий. Арианите отричат, че Исус Христос и Бог Отец имат една и съща фундаментална природа, разглеждайки Сина като създадено същество, по-низше от Отеца. Арианството се разпространява бързо и за известен период става преобладавщия възглед сред християните. Първият никейски събор (325) след много спорове осъжда арианството и го обявява за ерес.

Основните положения в учението, защитавано от Арий са следните:

Словото (Логос) и Бог (Отец) не са единосъщни;
Синът (Словото) е първото и съвършено създание или творение Божие;
Световете ("вековете") са били създадени чрез него, така че той е съществувал преди всички векове; но най-напред, преди Бог Отец да го сътвори, Синът не е съществувал.
Редица германски племена приемат арианството, а не православното християнско учение. Първи в това отношение са вестготите. Те приемат християнството от Урфила, който от своя страна е приятел на Евсебий Никомидийски и, тъй като Евсебий споделя арианските възгледи, то той ги предава и на Урфила. От вестготите арианските възгледи се разпространяват и сред други германски племена. Някъде през VI век тези племена окончателно приемат "правоверното" християнство. Например през 589 г. вестготският крал Рекаред обявява на третия събор в Толедо, че приема католическата вероизповед.